Преди време споделих за хоите, че разцъфтяването им го смятам за висш пилотаж. Не съм си променила мнението, а само добавих към него нови впечатления - хоите си правят каквото поискат. Ако им се расте - растат. Ако им се доцъфти - цъфтят. Така и с моята Матилде, доцъфтяло й се е...Ароматна вечерно време, и то твърде - първия път цъфтя с два цветоноса, почти едновременно отворени. Хол, и то просторен, балконската му част, малък коридор и две детски стаи - цялото това пространство бе брутално бомбардирано от хоен аромат. Изключително приятен обаче.
Hoya cv. Mathilde
На две съседни, паралелно растящи ластунчета, има по два цветоноса. Едната двойка цъфтя наскоро, втората се опита, но засуши пъпките...Сега пак същото - тъй като е от вида на многократно цъфтящите върху един цветонос хои, прави пъпчици - засушава ги. От четирите ще цъфти един, но дали вече цъфтял, или не - изгубих му края. Радвах се, разочаровах се, и накрая я оставих на спокойствие. По-скоро себе си лиших от постоянното обикаляне и подскачане. Важното е, че се научи да цъфти при мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар