Няколко експеримента

       Наскоро се сдобих с няколко орхидеи от търговец тук, в България.

Разбира се, орхидеите не са отгледани тук, а са купувани вероятно от различни

търговци - немски, тайландски и прочие. Това не е важно в случая, по-дразнещото

за мен е, че се оказаха с проблемни (да не кажа направо изгнили) корени. Нищо ново

под слънцето - получавала съм такива цветя и от реномирани европейски доставчици,

но сега ме очаква процес на реанимация, стабилизация и чак след това, ако всичко протече успешно, растеж и дай, Боже, и цъфтеж. 

      Проблемните орхидеи са 4 - Sarcochilus hartmannii, Encyclia cordigera, Lc. Aloha Case

и Phalaenopsis  bellina. При пристигането им не бях забелязала нещо особено тревожно,

тъй като вече имам набито око за подобни проблеми, единствено саркохилуса претърпя

пресаждане - беше нестабилно засаден, останалите изглеждаха наред. С течение на времето обаче забелязах, че растежът им се забавя - лелията забави развитието на младата псевдобулба, а листата й определено бяха дехидратирани ; същото се случи и с енциклията. Фаленопсисът белина при самото му получаване биде изваден от корите и вкаран в експеримента. Самият експеримент наскоро открих, четейки из блогове и сайтове - наричат го "Deep water culture" - което означава отглеждане на орхидеи във

вода. Изваждат се от субстрата, всички мъртви корени се изрязват, измива се добре растението, и се поставя в стъклен прозрачен съд с вода, която трябва да стига до основата на стъблото. По желание във водата може да се капне 1 капка Superthrive или друг вкоренител, и се поставя на светло, но не и огрявано от силно слънце място. Водата не се сменя, само се долива, и веднъж месечно се добавя капка или две някакъв слаб подхранващ разтвор. И така до появата на нови корени и достатъчно задоволителен растеж на старите такива. 

      По този метод нагласих саркохилуса и фал. белина преди повече от 10 дена. Не снимах началното им състояние, понеже не бях убедена, че ще сработи метода. След първите няколко дена забелязах растеж на единия корен на саркохилуса, а другите 2 запазиха свежия си вид. И с днешна дата растежът на този корен продължава, като преди 2 дни се активира и последният му корен. Листата са свежи, с добър тургор, орхидеята изглежда добре. 

      Фал. белина е в същото положение - при него дори започнаха растеж 3 корена, а днес забелязах, че и 4-ти се е активирал. Листата му са чудесни, свежи, ярки - изглежда перфектно. Днес спретнах и енциклията по тази система - интересно ми е дали ще се получи. От това, което прочетох и разгледах, стана ясно, че фаленопсиси, катлеи, онцидиумни - показват много добри резултати. Моята цел е да се развият достатъчно дълги и ако е възможно, и повече на брой корени, за да бъдат орхидеите засадени в подходящ за тях субстрат. Утре възнамерявам да наглася и лелиокатлеята по тази система и да наблюдавам. 

      Другият ми експеримент е преместването в глинени саксийки на един Phalaenopsis shilleriana, който имам от 2 години и нещо не ми харесваше как се развива - мудно, слабо образуване на корени, с една дума - явно имаше нужда от промяна на условията. 

Поради сходни причини преместих и един Aeranthes grandiosa - така нестабилно се клатушкаше в саксийката си, че направо ме болеше сърцето. Извадих го от субстрата и какво да видя! - отвратителната дреб, в която растеше горката орхидея, се разпадаше едва ли не на прах, половината му корени - изгнили...Тъжна гледка! При мен е от няколко месеца този аерантес - от края на април, от немски доставчик...Както и да е -

смених субстрата, сложих го в малка глинена саксийка с отворчета, и сега ще се гледаме, и дано да се адаптира и да тръгне. Фал. шилериана ми изглежда добре - свежичък е, субстрата му се запазва по-дълго време влажен, което в жегите е чудесно.

В общи линии е това - направила съм снимки и ще публикувам следващия път, за да се документират по-възловите етапи на двата експеримента. 

Размишления и впечатления

    Днес ми се иска да споделя голямата си радост от това, че открих "орхидарските" блогове. Ясно ми е, че не съм открила топлата вода, но за човек, който отскоро разполага с времето си, а освен това има семейство плюс две постоянно гладни отрочета, плюс дежурните битови занимания, плюс котка-бандитка-любителка-на-свежа-орхидеена-зеленина, се справям повече от добре с безкрайните виртуални източници на информация. А аз обичам информацията, обичам да съм не просто информирана - обичам и винаги се стремя да знам. Особено за неща, които твърде ме вълнуват, тогава искам да съм безупречно информирана, знаеща и - последната стъпка - опитна. Опитът, както знаете, е златното съчетание на теория и практика. Смело мога да заявя, че натрупването на теоретически знания все повече прелива в практическите ми занимания и започва смесването и втасването...Дали ще бухне по правилата, дали ще запази обема си след изваждане от фурната и как ще е отвътре, мога само да гадая...и да се старая, за да бъде както трябва.

   Намерих няколко изключително полезни блога за орхидеите и отглеждането им, списвани от обикновени хора като мен и вас, с впечатленията им, с радостите, разочарованията и поуките им, наистина полезни блогове. В скоро време, след като приключа с проучването на няколко от тях (които сметнах за най-пълноценни от информационнопрактическа гледна точка), ще ги публикувам и тук. 

   Впечатлена съм от факта, че почти във всеки голям град в САЩ, в Англия, в Русия, има клуб на орхидеистите, т.нар. орхидеени общества (ако мога да си позволя по-буквален превод), които служат не само за развиване и поддържане на тези специфични интереси, а и влизат в ролята на социални мрежи, места, където различни хора срещат други различни хора, създават се приятелства и дългогодишни контакти.

У нас тези неща са все още малко непознати, малко странни и чужди - тук засега се набляга повече на домашните любимци (котки, кучета) , но пък наличието на разнообразни форуми за отглеждане на цветя и други растения е едно добро начало.

Няма да се учудя, ако след време Форумът роди едно истинско българско Орхидеено общество, със събранията му, с изложбите, с търговете, информационните му бюлетини и всичко останало. 

   Впечатлена съм и от факта, че по света не гледат с насмешка на хората, които са запалени по орхидеите, а ги уважават и търсят мнения и съвети от тях. Като си спомня как ме гледаха навремето роднини и разни познати...Сега свикнаха с "поредната ми шашкъния", приеха я (не че съм търсила чието и да е одобрение - има си хас!), и дори учтиво се интересуват за питомците ми и тяхното развитие. Напредък има, макар и малко бавен, но пък всяко трудно начало се увенчавало с добър край - предстои да се разбере. 

   Наскоро установих, че успявам напълно да релаксирам докато съм в компанията на орхидеите си, докато ги оглеждам, подреждам, и си правя планове за следващия сезон...

За пореден път се убедих, че самото очакване - цвят ли да се развие и да цъфне, нов растеж, пристигането на нови орхидеи - е много по-зареждащо и по-наситено с положителни емоции, отколкото постигането на целта.

Прекрасните италианки

       Няма как да остана равнодушна и да не обърна подобаващо внимание на

орхидеите от небезизвестната италианска оранжерия Нардото и Капелло. Всяка година,

през пролетта и есента, във Форума се организират поръчки от там. Орхидеите са чакани винаги с голям трепет и нетърпение, тъй като са едни от най-добрите - да не кажа и най-добри. Чудесни здрави растения, отговарящи на информацията, която е дадена в сайта, почти без нежелана флора и фауна, с изключение на някое и друго малко охлювче, които се премахват ръчно и без проблеми.

       И в този ред на мисли, една от катлеите, която показах в предишна публикация - 

Blc. Haw Yuan Beauty "Pearl", която буквално се скъсва да цъфти, ми е от там. За тези няколко години колекцията ми се обогати благодарение на Нардото и поръчките от този доставчик. Ще се аргументирам и с няколко снимки на мои растения.

    Blc. Haw Yuan Beauty "Pearl"

 Potinara Burana Beauty "Berlingot"

  Stanhopea graveolens

    Bc. Maikai Mayumi

      Преди няколко дена получих поредните прекрасни италианки - Brassavola (Rhyncholaelia) glauca и Cyrtorchys arcuata. Надявам се да им хареса при мен, да растат в несвяст и също така да цъфтят.

Две чаровни японки

    Започнах да се гмуркам в дълбокия свят на орхидеите, но постепенно. Малко със страх и неувереност. Какво ли ще си каже някой читател - ами, страх, то днес вече всеки срещнат гледа орхидеи, хайде холан! Е да, ама не. Едно е да си натъпкал главата си с информация, а друго - да съчетаеш функционално знанията с опит - тогава чак се получава познание. Но водена от старата максима, че човек се учи докато е жив, аз напредвах - проправях си пътеки в дебрите на сложния орхидеен свят, четях и попивах,

питах и разпитвах, разглеждах и мечтаех. 

    Станах чест потребител на Форума и сравнително скромен (откъм постове) участник. 

Постепенно се ориентирах в основните родове и видове орхидеи и установих зараждащи се симпатии и влечение към някои. Поръчките, организирани от водещи орхидеисти във

Форума, бяха моят шанс да сдобия с някои набелязани видове. Едни от първите такива орхидеи, след катлеите, бяха неофинетията и седиреята. И двете с японски произход, и двете миниатюрни, и двете ароматни, и двете невероятно чаровни. Пристигнаха, взех ги, видях ги, разгледах ги, влюбих се! Неофинетията дори беше скътала за мен истинска изненада - малко цветоносно връхче, едва надничащо между две от листата й. Изпитвах неописуемо щастие и постоянно досаждах (досаждам и до ден днешен) на домашните си с "моите орхидеи" и прочие, и прочие...(По-добре с такива неща да съм досадна, отколкото с "подреди си стаята", "събери си дрехите", "сядай да решаваш задачи". Не че и с такива приказки не досаждам, но то е неизбежно.) 

     Измина зимата, а цветоносчето на неофинетията не помръдваше. В интерес на истината бях изгубила надежда, но впоследствие разбрах, че това е характерно за тях. С напредването на пролетта обаче малкото инатче се размърда. Всичко вървеше като по вода - растеше, издължаваше се този ми ти странен цветонос, оформиха се и пъпчиците, и шпоричките им, и настъпи мигът, който чаках с нетърпение и трепет - все едно първо зъбче на дете се появява - първото цветче се отвори! След него полекичка и останалите - общо 6 на брой. А как ухаеха...!

Ванилия, лимон, бабин сладкиш, вкусно, приятно, мммм! Аз бях в унес - въртях се край орхидейката, снимах я всеки ден, пусках снимките във Форума, час през час ходех и я миришех, бях доволна от себе си и от неофинетията си. 

Цветоносчето :

 Neofinetia falcata

 А това е самата тя, разцъфнала :

      Neofinetia falcata

  Много, ама много трудна за снимане. Но пък красива и чаровна.

       Другата чаровна японка, която всъщност пристигна от Германия, беше седиреята.

Казвам беше, тъй като съвместния ни път не трая дълго - внезапно и скоротечно гниене ме лиши от нея. Растеше чудесно, беше здраво растение, и вече се надявах да ме зарадва с цвят, но уви...Тази пролет се сдобих с нейна заместничка и горещо се надявам да е здрава дълги години и да се гледаме, а пък цвят...все някога и това ще стане. Общуването с орхидеите ме научи да съм търпелива и да не бъда максималист.