Black Magic Woman

Не се лъжете - не е едноименната песен на Fleetwood Mac и Питър Грийн. Така се зове един стрептокарпус. Подарък от изключително мила форумчанка, един от експертите по стрептокарпуси във Форума. На тийнейджърска възраст още, хубаво здраво растение. За моя огромна изненада, оказа се, че започват да му излизат пъпки;) И най-голямата изненада - от тези пъпки се излюпиха два кадифени синьо-лилави цвята. Другите две стрептокарпусчета обаче не ги успях. Жегата им дойде в повече и никакви спасителни терапии не помогнаха. Те бяха и по-мънички, дечица. Явно не съм дорасла все още да се грижа за толкоз мънинквички цветенца. Според експертите в областта обаче не е в мен вината. Случва се, дори и на най-добрите.

Стрептокарпус Black Magic Woman

Две фунийки с къдрички. Красотичка.

Hoya bella

Още една разцъфнала при мен хоя. Тази ми е подарък от форумчанка, две резничета, които бързо пуснаха корени във вода, после ги засадих, вкорениха се, адаптира се, започна да расте, че и цветоноси взеха да се появяват. Пуска, ама станат колкото бобено зърно, и изсъхнат. И така десетина пъти поне. Мислих, четох, питах - явно горещината и сухият въздух са проблема. Да де - но сега е лято, влажността в стаята с цветята варира от 40 до 70 процента. Не е малко. И вдигнах ръце - в крайна сметка не зависи единствено от мен успешният цъфтеж. А тя взе, че успя да износи докрай цял един цветонос. С красиви стъклени цветчета. Ароматни през деня, но по-слабичко, деликатно.

Hoya bella

Hoya cv. Mathilde

Преди време споделих за хоите, че разцъфтяването им го смятам за висш пилотаж. Не съм си променила мнението, а само добавих към него нови впечатления - хоите си правят каквото поискат. Ако им се расте - растат. Ако им се доцъфти - цъфтят. Така и с моята Матилде, доцъфтяло й се е...Ароматна вечерно време, и то твърде - първия път цъфтя с два цветоноса, почти едновременно отворени. Хол, и то просторен, балконската му част, малък коридор и две детски стаи - цялото това пространство бе брутално бомбардирано от хоен аромат. Изключително приятен обаче.

Hoya cv. Mathilde

На две съседни, паралелно растящи ластунчета, има по два цветоноса. Едната двойка цъфтя наскоро, втората се опита, но засуши пъпките...Сега пак същото - тъй като е от вида на многократно цъфтящите върху един цветонос хои, прави пъпчици - засушава ги. От четирите ще цъфти един, но дали вече цъфтял, или не - изгубих му края. Радвах се, разочаровах се, и накрая я оставих на спокойствие. По-скоро себе си лиших от постоянното обикаляне и подскачане. Важното е, че се научи да цъфти при мен.

Общ портрет на африканчетата

В момента у дома цъфтят три африкански орхидеи, различни, красиви и ароматни.

Отляво на дясно - Angraecum magdalenae, Aeranthes arachnites, Angraecum rutenbergianum. И трите ухаят. Слава Богу, не по едно и също време на деня.

И добре, че Магдаленката е навън - инак щеше да е тежичко около тях.

Angraecum rutenbergianum - бял и искрящ

Ще си позволя да публикувам и по-скорошни снимки на този ангрекум, няколко дена след разцъфване, за да се забележи разликата в нюанса. 

Сега цветът е съвсем бял. Ароматен само през нощта - лилиуми и алстромерия, поне моята обонятелна база данни така казва.

Angraecum rutenbergianum

На фона на растението цветът е огромен - 5 см. на ширина и дължина. 

Angraecum magdalenae

С гордост представям Кралицата на ангрекумите на уважаемата аудитория. И да не решите, че аз съм й го измислила това име..! Не - така е известен в света на африканските орхидеи и по-специално ангрекумите, този. Кралица ли? Да! Бяло като кралска лилия, аромат, достоен за кралица - самата истина е!

Ето я и нея, моята Кралица:

Тук е съвсем скоро след отваряне на цвета. Добре се вижда как все още багричката му зеленее.

Тук е вътре в стаята, но вече съвсем бял и невероятно ароматен. От разтварянето си цветът започна да ухае и не е спирал. И денем, и нощем. Аромат на гардения.

Angraecum magdalenae

И още снимки. Хем не мога да се сдържа, хем си заслужава във всяко отношение. По нашите географски ширини (разбирай България и българските орхидеисти) гледката на разцъфнала Магдалена е твърде рядка. Затова и толкова й се радвам. Във Форума обаче, интересно, цъфтежът на Кралицата не бе оценен по достойнство. Жалко, масовата публика все още се литка повече по баналните хибридни фаленопсиси и дендробиуми, отколкото по видове, които са наистина интересни и екзотични. Има време, ще прогледнат и ще разберат.

Angraecum magdalenae

Тук вече е в естествената си среда (местоживеене у дома тоест). На балкона, сред другите орхидеи, където го грее по няколко часа сутрешно слънце, брулят го софийските ветрове, радват му се всякакви насекоми, радвам му се и аз, радват му се приятелите ми, а ароматът му изпълва балкона и две съседни стаи...

Очакване с африкански привкус - ъпдейт

Няма нужда от коментар. Ако не му мине котка път (разбирай лоши хорски очички),

в скоро време ще имам още една бяла и ароматна красота.

Angraecum magdalenae

Aeranthes arachnites - играта продължава

Отвори се и вторият цвят на другия интересен африканец. Цветът е също така красив и бяложълтозелен, както и първия, и разбира се, го заснех - заслужава си увековечаването.

Изглежда е решил да отваря последователно цветове, един по един. Виждала съм из интернет и растение с по няколко цвята на цветонос, но явно му е нужна повече сила - тъй поне ми обясниха колегите от един американски орхидеен форум. Живот и здраве, ще го видя и в пълната му прелест.

Aeranthes arachnites

Angraecum rutenbergianum

Настъпи дългоочакваният от мен момент - отвори се цветът на първия ангрекум, стигнал до цвят у дома. Бял цвят, даже някак искри, като посипан със скреж е. Първия ден имаше леко зеленикав оттенък, но днес, на втория ден, се изчисти и побеля, облече типичните за този вид ангрекуми цветни одежди. Пет см. е на дължина и ширина, шпората е 10, измерих я специално, понеже ми беше интересно. Изпъна се точно като в дебелите книги, с една дума - орхидея за пример.  Вчера късно вечерта се появи и аромат, който доволно компенсира ниския ръст на растението. Оприличавам го на някаква подправка, смесена с чисто парфюмен, сладък мирис, много приятен. Пространството в околовръст е уханно, а като се има предвид, че все още имам разцъфнал цветонос на хоя, можете да си представите за каква обонятелна атака става въпрос.

Angraecum rutenbergianum