Не съм писала известно време тук. Имах изпити за взимане,
с които се справих блестящо ; после дойде Коледа ; по-после пък реших да си дам почивка от омагьосания кръг четене-писане-четене, и така стигнах до блогозагърбването. ;)
Разбира се, всичко е временно. След като досадните изпити останаха зад гърба ми, запретнах ръкави и започнах да систематизирам материалите за дипломна работа № 2.
Насистематизирах ги едно хубаво, и започнах сглобяване, редактиране, допълване, с една дума - и тази ми дипломна работа ще бъде чисто авторска на 80 процента. Прекрасна възможност за ползване от научни ръководители и подобни дейци.
Но това е положението. Ще имам втора диплома, която ще прочета не повече от два пъти, ще покажа още толкова на близки приятели, и ще потъне в шкафа, до посестримата си. Такава е съдбата на хората, които не учат, когато му е времето, не че за ученето може да бъде поставен времеви ограничител, но на нашите географски ширини така е прието.
Защо пиша всъщност днес. Ами защото случайно разбрах, че имам двама читатели - форумчани, от любимия ми Форум. Търсили нещо из дебрите на мрежата и попаднали на какво - баш на моето недорасло хранениче. :-)
И се замислих какво съм писала, как съм го писала...Обстоятелството, че те четат хора, които лично познаваш, е някак леко смущаващо. Но за кратко. След бързо претичване през постовете си, не открих нещо, от което да се смущавам, и реших да продължа по любимия ми до този момент леко безцеремонен начин на списване.
Радвам се, че имам читатели - и дано останат такива по-дълго време.
А вие, драги ми читатели, сте дарени с възможността да коментирате всичко,
което ви душа сака!
