Lc. Love Knot "Seto"

Тази мъничка красавка имам от миналата есен - точно една година. Получих я с не особено добри корени, но слава на Оня Горе, успя да се закрепи, да се възстанови и да започне да расте. Изобщо не съм очаквала цвят - поне няколко булби си отхрани, преди да се появи тази с пъпката. А пъпката...се превърна в красив, ароматен и огромен за дребния ръст на катлеята цвят.

Така започна. Междувременно обаче се обзаведох с трипси, които вредители, както е известно, дават мило и драго за сочни цветове...Та ето я красавката с изтормозения вече цвят, две седмици по-късно:

Lc. Love Knot "Seto"

На горната снимка ясно личат петната от вредителите. В интерес на истината, изключително траен цвят - въпреки четирикратното пръскане с химикали, издържа може би тридесет и няколко дена. Скоро след като прецъфтя, младата растяща в момента булба също показа пъпка - в процес на растеж е и тя. Ароматен, силно ароматен цвят - ухаеше на рози и нещо типично катлеено. Компактно (12-15 см. макс) и непретенциозно растение, първичен хибрид на две видови катлеи - C. walkeriana и L. sincorana.

Hoya pubicalyx red flowers

И така, дойде ред да покажа още една красива хоя, разцъфнала под нежните ми грижи. От една година се гледаме, расте, хубавее - листа, ластуни, трупа метраж упорито. Не съм се и надявала да цъфне - първият цветонос го открих случайно и много му се зарадвах. Разбира се, оплесках нещата с поливането (но може и просто да не са й стигнали силиците), сетне открих и втори, скрит сред листата. Третият герой също бе скътан в зелените й дебри, досами пръстта. Та се наложи разплитане и заплитане наново, с цел да разцъфнат нормално цветчетата. От няколко дена цъфти и всяка вечер след 21.00 ч. започва да излъчва неистов хоен аромат. Първият ден пък нямаше почти никакъв, нещо леко, едва доловимо. 

Всички останали, които имам, та дори и най-новите, растат. Успешно се вкорениха, сега остава да изкарат зимата и да натрупат така необходимите им метри.

Black Magic Woman

Не се лъжете - не е едноименната песен на Fleetwood Mac и Питър Грийн. Така се зове един стрептокарпус. Подарък от изключително мила форумчанка, един от експертите по стрептокарпуси във Форума. На тийнейджърска възраст още, хубаво здраво растение. За моя огромна изненада, оказа се, че започват да му излизат пъпки;) И най-голямата изненада - от тези пъпки се излюпиха два кадифени синьо-лилави цвята. Другите две стрептокарпусчета обаче не ги успях. Жегата им дойде в повече и никакви спасителни терапии не помогнаха. Те бяха и по-мънички, дечица. Явно не съм дорасла все още да се грижа за толкоз мънинквички цветенца. Според експертите в областта обаче не е в мен вината. Случва се, дори и на най-добрите.

Стрептокарпус Black Magic Woman

Две фунийки с къдрички. Красотичка.

Hoya bella

Още една разцъфнала при мен хоя. Тази ми е подарък от форумчанка, две резничета, които бързо пуснаха корени във вода, после ги засадих, вкорениха се, адаптира се, започна да расте, че и цветоноси взеха да се появяват. Пуска, ама станат колкото бобено зърно, и изсъхнат. И така десетина пъти поне. Мислих, четох, питах - явно горещината и сухият въздух са проблема. Да де - но сега е лято, влажността в стаята с цветята варира от 40 до 70 процента. Не е малко. И вдигнах ръце - в крайна сметка не зависи единствено от мен успешният цъфтеж. А тя взе, че успя да износи докрай цял един цветонос. С красиви стъклени цветчета. Ароматни през деня, но по-слабичко, деликатно.

Hoya bella

Hoya cv. Mathilde

Преди време споделих за хоите, че разцъфтяването им го смятам за висш пилотаж. Не съм си променила мнението, а само добавих към него нови впечатления - хоите си правят каквото поискат. Ако им се расте - растат. Ако им се доцъфти - цъфтят. Така и с моята Матилде, доцъфтяло й се е...Ароматна вечерно време, и то твърде - първия път цъфтя с два цветоноса, почти едновременно отворени. Хол, и то просторен, балконската му част, малък коридор и две детски стаи - цялото това пространство бе брутално бомбардирано от хоен аромат. Изключително приятен обаче.

Hoya cv. Mathilde

На две съседни, паралелно растящи ластунчета, има по два цветоноса. Едната двойка цъфтя наскоро, втората се опита, но засуши пъпките...Сега пак същото - тъй като е от вида на многократно цъфтящите върху един цветонос хои, прави пъпчици - засушава ги. От четирите ще цъфти един, но дали вече цъфтял, или не - изгубих му края. Радвах се, разочаровах се, и накрая я оставих на спокойствие. По-скоро себе си лиших от постоянното обикаляне и подскачане. Важното е, че се научи да цъфти при мен.

Общ портрет на африканчетата

В момента у дома цъфтят три африкански орхидеи, различни, красиви и ароматни.

Отляво на дясно - Angraecum magdalenae, Aeranthes arachnites, Angraecum rutenbergianum. И трите ухаят. Слава Богу, не по едно и също време на деня.

И добре, че Магдаленката е навън - инак щеше да е тежичко около тях.

Angraecum rutenbergianum - бял и искрящ

Ще си позволя да публикувам и по-скорошни снимки на този ангрекум, няколко дена след разцъфване, за да се забележи разликата в нюанса. 

Сега цветът е съвсем бял. Ароматен само през нощта - лилиуми и алстромерия, поне моята обонятелна база данни така казва.

Angraecum rutenbergianum

На фона на растението цветът е огромен - 5 см. на ширина и дължина. 

Angraecum magdalenae

С гордост представям Кралицата на ангрекумите на уважаемата аудитория. И да не решите, че аз съм й го измислила това име..! Не - така е известен в света на африканските орхидеи и по-специално ангрекумите, този. Кралица ли? Да! Бяло като кралска лилия, аромат, достоен за кралица - самата истина е!

Ето я и нея, моята Кралица:

Тук е съвсем скоро след отваряне на цвета. Добре се вижда как все още багричката му зеленее.

Тук е вътре в стаята, но вече съвсем бял и невероятно ароматен. От разтварянето си цветът започна да ухае и не е спирал. И денем, и нощем. Аромат на гардения.

Angraecum magdalenae

И още снимки. Хем не мога да се сдържа, хем си заслужава във всяко отношение. По нашите географски ширини (разбирай България и българските орхидеисти) гледката на разцъфнала Магдалена е твърде рядка. Затова и толкова й се радвам. Във Форума обаче, интересно, цъфтежът на Кралицата не бе оценен по достойнство. Жалко, масовата публика все още се литка повече по баналните хибридни фаленопсиси и дендробиуми, отколкото по видове, които са наистина интересни и екзотични. Има време, ще прогледнат и ще разберат.

Angraecum magdalenae

Тук вече е в естествената си среда (местоживеене у дома тоест). На балкона, сред другите орхидеи, където го грее по няколко часа сутрешно слънце, брулят го софийските ветрове, радват му се всякакви насекоми, радвам му се и аз, радват му се приятелите ми, а ароматът му изпълва балкона и две съседни стаи...

Очакване с африкански привкус - ъпдейт

Няма нужда от коментар. Ако не му мине котка път (разбирай лоши хорски очички),

в скоро време ще имам още една бяла и ароматна красота.

Angraecum magdalenae

Aeranthes arachnites - играта продължава

Отвори се и вторият цвят на другия интересен африканец. Цветът е също така красив и бяложълтозелен, както и първия, и разбира се, го заснех - заслужава си увековечаването.

Изглежда е решил да отваря последователно цветове, един по един. Виждала съм из интернет и растение с по няколко цвята на цветонос, но явно му е нужна повече сила - тъй поне ми обясниха колегите от един американски орхидеен форум. Живот и здраве, ще го видя и в пълната му прелест.

Aeranthes arachnites

Angraecum rutenbergianum

Настъпи дългоочакваният от мен момент - отвори се цветът на първия ангрекум, стигнал до цвят у дома. Бял цвят, даже някак искри, като посипан със скреж е. Първия ден имаше леко зеленикав оттенък, но днес, на втория ден, се изчисти и побеля, облече типичните за този вид ангрекуми цветни одежди. Пет см. е на дължина и ширина, шпората е 10, измерих я специално, понеже ми беше интересно. Изпъна се точно като в дебелите книги, с една дума - орхидея за пример.  Вчера късно вечерта се появи и аромат, който доволно компенсира ниския ръст на растението. Оприличавам го на някаква подправка, смесена с чисто парфюмен, сладък мирис, много приятен. Пространството в околовръст е уханно, а като се има предвид, че все още имам разцъфнал цветонос на хоя, можете да си представите за каква обонятелна атака става въпрос.

Angraecum rutenbergianum

Lycaste skinneri var. alba

Направо се срамувам от себе си - пропуснала съм да публикувам една от орхидеените си гордости! А тя се нарича Lycaste skinneri var. alba.  През зимата цъфтя, с два цвята, които ми доставиха наслада - бели, с разперени краища, като шапчица на монахиня...

Ненапразно това е едно от народните наименования на ликастето - White nun. Ето го и него, моето бяло душевно отлитане :

Lycaste skinneri var. alba

В американския форум, където вече една година пиша, макар и не особено редовно, орхидеистите искрено се зарадваха на ликастето ми. По всичко личеше, че не е от най-често срещаните и разцъфвани орхидеи в домашни условия.

Имам го от две години, от немски доставчик, и най-странното е, че същата година, лятото, се опита да цъфне...Това се случи в лето 2012-то, когато жегите бяха смазващи, и растящият цвят не издържа...Следващата година през есента, се появиха двата цветоноса, последователно, и напълно ме очароваха с начина, по който растяха. Тъй като за първи път виждах на живо подобно чудо, наистина бях запленена. С радост ги споделям с вас. 

Скромна и красива, изящна и ароматна - що е то? Neofinetia falcata

След като миналото лято моята първа японка не пожела да цъфне, в края на миналата година ме изненада с малко цветоносно връхче. Както вече знаех, цветоносчето щеше блажено да спи чак до пролетта. Тъй и стана. С увеличаване на слънчевите дни растеше и то. Резултатът - винаги любим за мен :

Neofinetia falcata

Ароматът е неизменен и навяващ спомени - ванилия, лимонова кора, прясно изпечен сладкиш, детство...

Ctt. Doris & Byron Christmas Rose

За малко да пропусна и тази ухаеща на рози красавица!

Ctt. Doris & Byron Christmas Rose

Имам я от миналата есен, от немски доставчик. Изключително жизнено растение, пристигна с оформящо се калъфче на последната булба. Не успя да го развие обаче, отгледа си нова булба, от която се появиха два прекрасни цвята. Първите няколко дни нямаха аромат и аз, естествено, разочарована, бях си наумила да я подаря. Добре, че не прибързах. Ухае на рози, много силно, точно според описанието на хибрида. 

Очакване с африкански привкус

До сега се въздържах да пиша какво се случва с две от африканските ми орхидеи - от суеверие като че ли. В сайта със снимките си съм ги публикувала, но във Форума още не. Прави ми впечатление, че като покажа някой цветонос в развитие, и той загива - няколко пъти ми се случва вече. Не съм суеверна, особено що се касае до цветя, но реших да бъда по-търпелива и да не давам на лошите хорски очи поводи...И друго съм забелязала, хем отдавна - хората са много, ама много завистливи. Дори за цветята.

6.06.2014

10.06.2014

16.06.2014

Angraecum magdalenae

Имам го от 2011 г. този ангрекум. От немски доставчик, не си спомням с година или две до цъфтеж,  колкото и да е условна информацията. Цветоносът се появи миналата година, през лятото като че ли. Чак сега, от месец някъде, започна да се развива по-бързо. Един цвят ще е (Боже, нека всичко бъде наред), но аз не мога да опиша какво изпитвам...! Няма и да затормозявам аудиторията с излишни словоизлияния, който има очи да види - ще види и сам.

И второто африканче, което е на път да ме изненада приятно :

6.06.2014

16.06.2014

Angraecum rutenbergianum

Този африкански дребосък живее при мен от миналата есен, от немски доставчик, с една година до цъфтеж. Вълнението ми е голямо твърде, тъй щото отглеждам различни африкански орхидеи от 4 години насам, и след няколко неуспеха (с Angraecum didierii) и пълното им мълчание по отношение на цветовете, от май месец насам при моите африкански красавки има раздвижване, и то какво...!

Стрептокарпуси - мания поредна

Разбира се, шило в торба не стои и от началото на годината се сдобих абсолютно без да искам с нова мания - стрептокарпусите. От семейството на Геснериевите са, близки роднини на африканските теменужки, с които обаче аз не съм в близки отношения.

Стрептокарпусите обаче ми станаха почти веднага симпатични и все повече ме очароват. Цветовете им са най-различни, цяла палитра от цветове, сравнително едри, появяват се на гроздове последователно, издържливи са. Самите растения се оказаха далеч не толкова страшни и капризни, колкото си ги представях в началото.

Все още не мога да се похваля с цветове, но и това ще се случи в скоро време, дай Боже.

Започна се с един подарен, няколко месеца по-късно се появиха още 3 подаръка, от щедра и добронамерена форумчанка, един от специалистите в тази област, и накрая спасих един небесносин стрептокарпус от лапите на известна верига магазини.

Моите растящи сладурчета :

Black Magic Woman

Nissan X Trail

DS Мираж

Streptocarpus 

Благодаря ти, Донката!