Powered By Blogger

вторник, 28 април 2015 г.

Coelogyne cristata var. hololeuca

Една скъпа за мен орхидея с нелека съдба, но, както казват класиците - добрият край оправя всичко. Живее при мен от края на 2011 г. и ще кажа само, че я спасих от почти сигурна смърт. И бях изгубила надежда, че ще видя цвят. И много четох, и много питах и писах насам-натам...И в един прекрасен ден забелязах цветонос...И почти заподскачах от радост...
Цветовете имат и аромат - смущаваща комбинация от банан и моментно лепило, и се оказаха изключително трайни - около месец стояха свежи.





Maxillaria picta

Тази максиларийка ми беше мечта няколко години. Миналата пролет се сдобих с нея, пресадих я, и дори не се надявах на цветна изненада. Цъфтя, доколкото си спомням, през зимата - с по няколко цвята на две последователни вълни. Невероятен аромат на пролетни цветя и...още нещо! Всеки цвят издържа около 20-на дена.  Само първите цветчета снимах:



Lycaste skinneri var. alba

И тази година имах удоволствието да видя чистите цветове на Бялата монахиня - цели три на брой:


Поредното завръщане

Привет за първи път тази година на уважаемата аудитория!

Не помня дали писах, но миналото лято се дипломирах с поредното отличие - и съм магистър, на-на-нааа! Ако изобщо това има значение в днешния потресаващ просташко-комерсиален свят...
Освен това, за да не преставам да губя тонус, претърпях и операция през зимата, възстанових се почти съвсем, и продължих с досегашните си безобразия от разнороден характер - и лични, и всякакви.

Позабравих реда на орхидеените цъфтежи, но ще ми простите. Покрай хляба ще ви предложа някое и друго зрелище, което е и моята скромна ненатрапчива цел.

петък, 19 септември 2014 г.

Lc. Love Knot "Seto"

Тази мъничка красавка имам от миналата есен - точно една година. Получих я с не особено добри корени, но слава на Оня Горе, успя да се закрепи, да се възстанови и да започне да расте. Изобщо не съм очаквала цвят - поне няколко булби си отхрани, преди да се появи тази с пъпката. А пъпката...се превърна в красив, ароматен и огромен за дребния ръст на катлеята цвят.


Така започна. Междувременно обаче се обзаведох с трипси, които вредители, както е известно, дават мило и драго за сочни цветове...Та ето я красавката с изтормозения вече цвят, две седмици по-късно:

Lc. Love Knot "Seto"

На горната снимка ясно личат петната от вредителите. В интерес на истината, изключително траен цвят - въпреки четирикратното пръскане с химикали, издържа може би тридесет и няколко дена. Скоро след като прецъфтя, младата растяща в момента булба също показа пъпка - в процес на растеж е и тя. Ароматен, силно ароматен цвят - ухаеше на рози и нещо типично катлеено. Компактно (12-15 см. макс) и непретенциозно растение, първичен хибрид на две видови катлеи - C. walkeriana и L. sincorana.

Hoya pubicalyx red flowers

И така, дойде ред да покажа още една красива хоя, разцъфнала под нежните ми грижи. От една година се гледаме, расте, хубавее - листа, ластуни, трупа метраж упорито. Не съм се и надявала да цъфне - първият цветонос го открих случайно и много му се зарадвах. Разбира се, оплесках нещата с поливането (но може и просто да не са й стигнали силиците), сетне открих и втори, скрит сред листата. Третият герой също бе скътан в зелените й дебри, досами пръстта. Та се наложи разплитане и заплитане наново, с цел да разцъфнат нормално цветчетата. От няколко дена цъфти и всяка вечер след 21.00 ч. започва да излъчва неистов хоен аромат. Първият ден пък нямаше почти никакъв, нещо леко, едва доловимо. 


Всички останали, които имам, та дори и най-новите, растат. Успешно се вкорениха, сега остава да изкарат зимата и да натрупат така необходимите им метри.

вторник, 29 юли 2014 г.

Black Magic Woman

Не се лъжете - не е едноименната песен на Fleetwood Mac и Питър Грийн. Така се зове един стрептокарпус. Подарък от изключително мила форумчанка, един от експертите по стрептокарпуси във Форума. На тийнейджърска възраст още, хубаво здраво растение. За моя огромна изненада, оказа се, че започват да му излизат пъпки;) И най-голямата изненада - от тези пъпки се излюпиха два кадифени синьо-лилави цвята. Другите две стрептокарпусчета обаче не ги успях. Жегата им дойде в повече и никакви спасителни терапии не помогнаха. Те бяха и по-мънички, дечица. Явно не съм дорасла все още да се грижа за толкоз мънинквички цветенца. Според експертите в областта обаче не е в мен вината. Случва се, дори и на най-добрите.



Стрептокарпус Black Magic Woman

Две фунийки с къдрички. Красотичка.