Две чаровни японки

    Започнах да се гмуркам в дълбокия свят на орхидеите, но постепенно. Малко със страх и неувереност. Какво ли ще си каже някой читател - ами, страх, то днес вече всеки срещнат гледа орхидеи, хайде холан! Е да, ама не. Едно е да си натъпкал главата си с информация, а друго - да съчетаеш функционално знанията с опит - тогава чак се получава познание. Но водена от старата максима, че човек се учи докато е жив, аз напредвах - проправях си пътеки в дебрите на сложния орхидеен свят, четях и попивах,

питах и разпитвах, разглеждах и мечтаех. 

    Станах чест потребител на Форума и сравнително скромен (откъм постове) участник. 

Постепенно се ориентирах в основните родове и видове орхидеи и установих зараждащи се симпатии и влечение към някои. Поръчките, организирани от водещи орхидеисти във

Форума, бяха моят шанс да сдобия с някои набелязани видове. Едни от първите такива орхидеи, след катлеите, бяха неофинетията и седиреята. И двете с японски произход, и двете миниатюрни, и двете ароматни, и двете невероятно чаровни. Пристигнаха, взех ги, видях ги, разгледах ги, влюбих се! Неофинетията дори беше скътала за мен истинска изненада - малко цветоносно връхче, едва надничащо между две от листата й. Изпитвах неописуемо щастие и постоянно досаждах (досаждам и до ден днешен) на домашните си с "моите орхидеи" и прочие, и прочие...(По-добре с такива неща да съм досадна, отколкото с "подреди си стаята", "събери си дрехите", "сядай да решаваш задачи". Не че и с такива приказки не досаждам, но то е неизбежно.) 

     Измина зимата, а цветоносчето на неофинетията не помръдваше. В интерес на истината бях изгубила надежда, но впоследствие разбрах, че това е характерно за тях. С напредването на пролетта обаче малкото инатче се размърда. Всичко вървеше като по вода - растеше, издължаваше се този ми ти странен цветонос, оформиха се и пъпчиците, и шпоричките им, и настъпи мигът, който чаках с нетърпение и трепет - все едно първо зъбче на дете се появява - първото цветче се отвори! След него полекичка и останалите - общо 6 на брой. А как ухаеха...!

Ванилия, лимон, бабин сладкиш, вкусно, приятно, мммм! Аз бях в унес - въртях се край орхидейката, снимах я всеки ден, пусках снимките във Форума, час през час ходех и я миришех, бях доволна от себе си и от неофинетията си. 

Цветоносчето :

 Neofinetia falcata

 А това е самата тя, разцъфнала :

      Neofinetia falcata

  Много, ама много трудна за снимане. Но пък красива и чаровна.

       Другата чаровна японка, която всъщност пристигна от Германия, беше седиреята.

Казвам беше, тъй като съвместния ни път не трая дълго - внезапно и скоротечно гниене ме лиши от нея. Растеше чудесно, беше здраво растение, и вече се надявах да ме зарадва с цвят, но уви...Тази пролет се сдобих с нейна заместничка и горещо се надявам да е здрава дълги години и да се гледаме, а пък цвят...все някога и това ще стане. Общуването с орхидеите ме научи да съм търпелива и да не бъда максималист.